* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се Денина майка,
Дено ле, Денке, хубавице:
- Нийде ми няма хубава Дена.
Тук кога мина край Денини,
край Денини равни двори,
равни двори, чемшир-порти,
отде кога зачу ясното Слънце,
че си изпрати чести-бързи,
чести-бързи калесари
да калесат хубава Дена,
хубава Дена и Денина майка.
Рано ранила Денина майка,
че си умила хубава Дена,
умила я, оплела я,
оплела я на ситни плитки.
Че я заведе татък долу,
татък долу покрай село,
че я качи на бял камък.
Покри я със син тестемел.
Слънцето трепти, изгрява,
щом изгряло и се спряло,
чудом се чуди ясното Слънце:
- Де се е взело друго Слънце,
друго Слънце освен мене,
освен мене и брата ми?
Аз грея деня, а брат ми - нощя.
Грели са два дни, грели са три дни
два дни, три дни - цяла неделя.
Хубава Дена Слънце надгряла.
Отговаря Денина майка:
- Мари, Дено, клета дъще,
подръпни си тънка махрама,
че изгоряха юракчии,
юракчии по чакъми,
търпанджии по ливади,
старите баби по чешмите,
малките деца по боклуци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014