* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се е Дойнина майка,
Дойне ле, Добро ле, малка моме,
че си има хубава Дойна,
тук я има, нийде я няма,
ни в Цариграда, ни в Дряном поле,
че надгрява ясното Слънце.
Де я зачу ясното Слънце,
де я зачу, изпроводи,
изпроводи ясна звезда,
ясна звезда - калесничка,
калесничка - злат бъкличка,
да калеса хубава Дойна:
- Де да й Дойна, тук да дойде,
тук да дойде, тук при мене,
да се двама обзаложим,
обзаложим - надгряйваме,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее!
Изгряло е ясното Слънце,
изгряло е, огряло е,
огряло е три планини,
четвъртата оссянило.
Изгряла е хубава Дойна,
изгряла е, огряла е,
огряла е небе и земя,
небе и земя, гора и вода,
че изгоряха чифчиите,
чифчиите по нивята,
млади булки по лозята,
а овчари - по кошари,
шилегари - в чаламари.
Отговаря Дойнина майка:
- Мари, Дойно, хубава Дойно,
сегни ръка в пъстра пазва,
та извади огледало,
та си закрий бялото лице,
да отразиш светлината.
Послушала я хубава Дойна,
извади си огледало,
та си закри бяло лице.
Тогас мръкна, после съмна.
Наздраве ти, хубава Дойно!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014