* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се малка мома,
ой, Коладе ле, мой Коладе,
оная вечер на чешмата,
пред момите, пред момците:
- Азе съм си над ясното Слънце,
над ясното Слънце, ясният Месец.
Отде я зачу ясното Слънце,
хабер праща на малка мома:
- Сам да ми дойде малката мома,
двама да се надмятваме.
Ко ме надметне малката мома,
ще ми отвземе добрата коня,
дето обхождам за ден земя,
за ден земя, за нощ небе.
Ко я надметна малката мома,
ще й отрежа русата коса,
русата коса до косатника.
Отде го зачу малката мома,
рано рани в понеделник,
па наложи зелен венец,
зелен венец от калинки,
па облече златната риза,
златната риза копринена.
Па отиде при ясното Слънце,
двама да се надмятват.
Надмятвало е ясното Слънце
през две планини, та у трета,
не можело веч да надмятва.
Надмятвала е малката мома
през три планини, та у четвърта,
надметнала е ясното Слънце,
надметнала го, отвзела му,
отвзела му добрата коня,
дето обхожда за ден земя,
за ден земя, за нощ небе.
Отвзела му враната коня,
отвзела го, повела го.
По полето все орачи,
все орачи, все копачи,
все копачи, все овчари.
- Ой те тебе, малка мома,
поспусти си махрамата,
че изгоряха орачи,
все орачи, все копачи.
Тя е била нейна сестра,
нейна сестра Ангелинка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014