* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
че гряла, надгрявала,
че надгряла ясно Слънце.
Отде я зачу ясно Слънце:
- Ой те тебе, малка моме,
ти ли си се похвалила,
че си гряла, надгрявала,
че надгрявала ясно Слънце.
Хайде моме да грееме,
да грееме да се варим.
Ако ли аз те надгрея
ще ти вземем бяло лице,
бяло лице лебедово,
черни очи черешови.
Ако ли ти ме надгрееш
отвземи ми ясно Слънце.
Туй похаи малка мома,
че подрани сутрин рано,
умила се, оплела се,
че се прикри с червен чембер,
че излезе тук отгоре,
тук отгоре, на Ирима,
на Ирима, Стара планина.
Три планини е огряла,
четвъртата засенила.
Тогава Слънце рог подаде,
рог подаде да изгрява,
грея ли се, варяли се,
тъкмо три дни и три нощи,
изгоряха търпанджии,
търпанджии, по ливади,
шилегари по кошари,
малки деца по пътища.
Туй похаи малка мома,
че си разкри червен чембер,
та си слиза тук отгоре,
тук отгоре, от Ирима,
от Ирима, Стара планина.
Лице й се белееше
като преспа навеяна,
очи й се чернееха
като угар триж орана,
триж орана, не сеяна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014