* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се момин майка
снощи вечер на седянка,
че си има малка мома
от Слънцето й по-хубава, (2)
от Месеца дваж хубава.
Отде зачу ясно Слънце,
та се спусна с ясен облак,
та й похлопа, та й потропа.
- Излез, излез, малка мома.
Не излезе малка мома,
ам излезе момин майка.
Отговаря ясно Слънце:
- Ой те тебе, момин майка,
ти ли ми се хвалба хвалиш,
че си имаш малка мома
от Слънцето по-хубава,
от Месеца дваж хубава,
премени я, нареди я,
татък долу извиди я,
дето Слънце рано изгрява,
я Месеца зора дава.
Изгряло е ясно Слънце,
изгряло е на два дяла,
я третия надсинява.
Изгряла е малка мома,
изгреяла е на три дяла,
четвъртия надсинява -
лице й се белееше
като пряспа дваж превята;
очи й се черняеха,
като угар дваж преорана;
вежди й се синееха,
като гайтан на нов дюкян;
коса й се рижееше,
като ела в Романия.
Блазе, Боже, на таз майка,
дето изгледа този чедо,
от Слънцето по-хубаво,
от Месеца дваж хубаво!
Наздраве ти, малка мома,
тебе пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014