* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома
снощи вечер на седянки,
на седенки пред девойки,
друга вечер на кладенеца,
на кладенеца, пред юнаци,
че надгрява ясно Слънце,
ясно Слънце, дваж Месеца
от изтока до възтока.
Де я зачу Слънчова майка,
че изпрати бърза слуга,
бърза слуга ясна звизда
над момини равни двори,
че похлопа, хем потропа:
- Излез, излез, малка мома.
Та излезе малка мома.
Отговаря бърза слуга,
бърза слуга ясна звезда:
- Мари, моме, малка моме,
ти ли ми се хвалба хвалиш,
че надгряваш ясно Слънце,
ясно Слънце, дваж Месеца,
премени се, нареди се
се във бяло и в червено,
и във синьо, и в зелена,
че си излез татък долу,
татък долу край кладенец,
край кладенец, край изворче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014