* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се е Ганина мама,
Гано льо, Ганке хубавице,
Снощи вечер на чешмата,
пред момите и момците:
- Нийде я няма Ганина хубост,
ни в Дряно поле, ни в Цариграда,
ни бели кокони, бели ханъмки.
Отде я зачу ясното Слънце,
ясното Слънце, Слънчова майка:
- Като е толкоз хубава Гана
да излезе на изтока,
да се надгрява с ясното Слънце.
Рано рани Гана мома,
рано рани в неделя.
Умила се е, оплела се,
че е излязла на изтока
да се надгрява с ясното Слънце.
Надгрявали се два три и три дни,
че е надгряла Гана мома,
че е надгряла ясното Слънце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014