* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се, Коладе, Коладе ле,
момина мама, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер на кладенци,
пред момите, пред момците:
- Аз си имам малка мома,
малка мома хубавица,
по си грее от Слънцето!
Как я зачуло ясно Слънце,
отговаря ясно Слънце:
- Ой те тебе, момина мама,
изведи си малка мома,
изведи я, доведи я,
да си хванем, обзаложим,
обзаложим голям залог,
да си грейме, надгряваме:
ако надгрее малка мома,
да ми вземе врано конче:
ако надгрея малка мома,
ако надгрея, ще я взема! -
Извела е момина майка,
хванали се да се греят,
греяли се, надгревали,
ясно Слънце огреялои
редом свети, редом гора.
Малка мома не можала,
не можала да си огрей.
Лице й се белееше,
белееше като пряспа
като пряспа край плетища,
косата й като елха,
като елха на планина.
Надгряло е ясно Слънце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014