* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се момина майка
снощи вечер на кладенец
пред момите, пред момците,
че си има малка мома:
от Слънцето е по-хубава,
от Месеца дваж по-гиздава!
Де я зачу ясно Слънце,
то проводи ясна зора,
ясна зора калесничка,
да калеса малка мома,
да се със Слънчо надгрява,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Ясна зора реч прихвана,
та си наля чаша вино,
че отиде у момини,
у момини равни двори,
равни двори, чимшир порти,
че почука, хем повика:
- Излез, излез, малка моме,
Не излезе малка мома,
най излезе момина майка.
Отговаря ясна зора:
- Ти ли си се похвалила
снощи вечер на кладенче,
пред момите, пред момците,
че имаш малка мома,
от Слънцето по-хубава,
от Месеца дваж гиздава!
Отговори момина майка:
- Имам си я, не отричам!
Отговаря ясна зора:
- Чунким имаш, не отричаш,
премини я, нареди я,
ситно плитки оплети й,
изведи я на Йордана,
на Йордана, на изтоци,
да се със Слънцето надгрява,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее!
Момина майка реч прихвана,
премени се малка мома,
премини я, нареди я,
ситно плитки й оплете,
ситно плитки на редици,
изведи я на Йордана,
на Йордана, на изтоци,
дето Слънце рано грее,
Месечина зора дава,
да се със Слънцето надгряват,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Кога огря ясно Слънце,
то огрело две планини,
и третата насиняло,
кога огря малка мома,
тя огряла всички свята.
Отговаря ясно Слънце:
- Блазе, Боже, на таз майка,
дето нахрани това чедо!
Лице му се белееше
като пряспа дваж превята,
очи му се чернееха
като угар триж орана
вежди му се синееха
като гайтан на нов сукман,
руса коса възрешело,
като ела в усое.
Наздраве ти, малка моме,
тебе пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014