* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
хей, Коладе, мой Коладе:
- Аз съм мома, барем мома -
аз момите си надпявам,
ергените надигравам,
Слънцето аз надделявам!
Отде я зачу ясно Слънце,
провикна се от небето:
- Мари, моме, малка моме,
ако мене ти надгрееш,
аз на тебе роб ще стана;
ако тебе аз надгрея,
ти на мене роб ще станеш!
Кога беше първа заран,
изгряло ми ясно Слънце,
че огряло две планини,
третата презполовило.
Кога беше втора заран,
накичи се малка мома,
накичи се, натруфи се,
по терлички, по чехлички,
та огряла три планини,
четвъртата презполовила.
Провикна се ясно Слънце:
- Мари, моме, малка моме,
я си дръпни махрамата,
че изгори орачите,
орачите по угарите,
че изгори копачите,
копачите по лозята;
че изгори овчарите,
овчарите по бърдата;
че изгори косачите,
косачите по ливадите!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014