* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
снощи вечер на кладенче,
пред момите, пред момците,
че е била по-хубава,
от хубаво ясно Слънце.
Де я зачу Слънчова майка,
и отговаря Слънчова майка:
- Ой те тебе, малка мома,
ти ли си се похвалила
снощи вечер на кладенче,
пред момите, пред момците,
че си била по-хубава,
по-хубава от ясно Слънце?
Мари, моме, малка моме,
ти подрани сутрин рано,
сутрин рано в неделя,
че си вземи бели бакъри,
че си иди на бял Дунав,
че си стъпи на бял камък,
че си умий бялото лице,
че си налей бели бакъри,
че си иди у дома си,
че си вземи златното огледалце,
че си прескочи в градинка,
в градинка до калинка.
Кога е Слънце на огряване,
че се й двама огрявайте.
Стори два дни, стори три дни,
не зазайде ясно Слънце,
изгоряха стари баби,
стари баби по дернеци,
дребни деца по сокаци,
млади моми по стърнища,
млади момци по косища.
Отговаря Слънчова майка:
- Мари, моме, малка моме,
закривай се зад планини,
зад планини, зад равнини,
дано зазайде ясно Слънце.
Та се скрила малка мома
зад планини, зад равнини.
Косата й се черней,
като угар в загара,
лицето й се белей,
като пряспа в Балкана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014