* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се Денина майка,
Дено ле, Денке ле, малка моме,
снощи вечер на изворче,
пред момите, над момците,
че си има хубава Дена.
Де я зачу ясното Слънце,
то си изпрати чести, бързи,
чести, бързи коледари.
- Много здраве, Денина майка,
да подрани събота рано,
да си умие хубава Дена,
да я умие, да я плете,
да я покрие с бял дюлбен,
с бял дюлбен, червен чумбер,
да я изведе накрай града,
накрай града, на бял камък,
да се надгрява с ясното Слънце.
Подранила Денина майка
събота рано напред зори.
Умила си хубава Дена,
умила я, наплела я,
покрила я с бял дюлбен,
с бял дюлбен, червен чумбер,
извела я накрай града,
накрай града, на бял камък
да се надгрява с ясното Слънце.
Изгряло е ясното Слънце,
щом изгряло, запряло е.
Грели два дни, грели три дни,
колкото грее ясното Слънце,
колкото грее, надгрява,
колкото грее хубава Дена.
Отговаря ясното Слънце:
- Много здраве, Денина майко,
да подръпне бял дюлбен,
бял дюлбен и червен чумбер,
че изгоряха търпанджии,
търпанджии по ливади
и серакчии по стърнища.
Ой, девойко, тебе пеем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014