* * *

Мома и Слънце се надгряват

Малка мома двори мела,
Дойне ле, Добро льо, малка моме,
кат ги мела, тъй замела,
тъй замела две ябълки,
две ябълки позлатени.
Кат ги мела тъй отвела,
та ги тури в мала пазва.
Отнела ги на майка си.
- На ти, мамо, тез ябълки.
Отговаря нейна мама:
- Ти ги тури в мало сандъче,
че кога дойдат куюмджии,
куюмджии позлатари,
ще направят на бяла шийка,
на бяла шийка сребърен гердан,
на тънко кръстче позлатен колан,
на мало пръстче марамарен пръстен.
Дошли ми са куюмджии,
куюмджии позлатари,
направили на бяла шийка,
на бяла шийка сребърен гердан,
на тънко кръстче позлатен колан,
на мало пръстче марамарен пръстен.
Де я видя ясно Слънце,
проговаря ясно Слънце:
- Хайде, моме, да се надгряваме.
Слънцето надгря дор две планини,
мома надгря дор три планини,
та е прегорила жътварите,
жътварите по нивата,
косачите по ливадите,
овчарите по планините.
Ой, наздраве, малка мома,
тебе пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014