* * *

Мома и Слънце се надгряват

Мела й мома братом двори
с пелин китка накитена,
кат го й мела, тъй измела,
две ябълки позлатени,
позлатени, посребрени.
Отвзела ги малка мома,
занела ги на майка си.
Отговаря малка мома:
- На ти, мамо, тез ябълки,
че ги занес в Цариграда,
куимджийче-позлатарче,
да ми извий вити гривни,
вити гривни, кован колан,
кован колан, криво перо!
Взела ги е стара й майка,
занела ги в Цариграда
куимджийче-позлатарче -
извило е вити гривни,
вити гривни, кован колан,
кован колан, криво перо.
Занесе ги на малка мома,
че ги взема малка мома,
премени се, натруфи се,
че излезе вън на двори.
Провикна се малка мома:
- Изгрей, изгрей, ясно слънце,
двама да се надгряваме!
Грели два дни, грели три дни,
обади се ясно слънце:
- Ой те тебе, малка моме,
я си дръпни махрамата,
че изгори чифчиите,
чифчиите в угарите,
лозарите във лозята,
косачите във ливади,
овчарите под чердаци,
стари баби край пещите,
малки деца във люлките!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014