|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и Слънце се надгряват
Дойнина мама Дойна буди,
Дойне ле, момне ле, Коладе ле:
- Я стани, стани, хубава Дойно,
хабер си имаш от ясно Слънце,
да се двама надгрявате.
Че си стана хубава Дойна,
че си изми бялото лице,
премени се, нареди се.
Чехлички й поскърцваха,
като зюмбюл в градинка;
полите й фучаха,
като пчела в пчелник;
лице й се белееше,
като пряспа триж превята;
вежди й се чернееха,
като гайтан на нов дюкян.
Огряла е три планини,
четвъртата обсебила.
Млади булки изпопадаха,
изпопадаха по чакъми;
малки деца премаляха,
премаляха в люлчици,
в люлчици под сенчици,
Туй наздраве на таз мома!
Кирилово, Елховско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|