|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и Слънце се надгряват
Похвалила се Добрина майка,
че си има хубава Добра,
надгрявала й ясното Слънце,
Месечинката просенвала -
Добринта хубост нийде я няма!
Отде я зачу ясното Слънце,
отговаря ясното Слънце:
- Ой те тебе, Добрина майко,
ти ли си се похвалила,
че си имаш хубава Добра,
надгрявала й Добра ясното Слънце,
Месечинката просенвала.
Премени Добра, пребели я,
че я изведи на две планини
да се двама надгряваме.
Добрина майка Добра премени,
премени Добра, пребели я,
прикри Добриното бяло лице,
бялото лице с бял дюлбен,
черните очи с червен чумбер,
че изведе Добра на две планини,
да се двама надгряват.
Надгряла й Добра ясното Слънце,
Месечинката просеняла.
Ой, Добро, Добро, наша сестро,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти много здраве,
да си жива и здрава!
Карапелит, Добричко; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|