* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се момина майка,
че си има малка мома,
че тя й мома най-хубава
от момите, от момците,
от хубаво ясно Слънце,
от брата му ясен Месец.
Де я зачу ясно Слънце,
че се изпусна из ясен облак,
че си кацна у момини,
у момики равни двори,
равни двори, чимшир порти
и се изясно изпровикна:
- Излез, излез, малка мома.
Не излезе малка мома,
най излезе момин майка.
Отговаря ясно Слънце:
- Ой те тебе, момин майка,
ти ли ми се хвалба хвалиш,
че си имаш малка мома,
От хала - вихрушка.
че тя й мома най-хубава
от момите, от момците,
от хубаво ясно Слънце.
Премени я, нареди я,
изплети я ситнум плитки,
заведи я на истолце,
дето Слънце рано изгрява,
да се двама надгряваме,
че да видим кой по-грей!
Момин майка реч прихвана,
премени я, нареди я,
оплете я ситнум плитки,
заведе я на истолце,
дето Слънце рано изгрява.
Кога огря ясно Слънце,
то изгряло на два дяла,
кога огря малка мома,
тя огряла всичка света,
та й надгряла ясно Слънце
и брата му ясен Месец.
Повърна се ясно Слънце,
ясно Слънце из ясен облак,
оплака се на брата си,
на брата си ясен Месец:
- Бладзе, Боже, на таз майка,
дето изгледа това чедо,
лице й се белееше
като пряспа дваж превята;
очи й се чернееа
като угар триж орана;
вежди й се синееха
като гайтан на нов дюкян;
коса й се решееше
като ела в Румания.
Наздраве ти, момин майка,
нея пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014