* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се Дойнина майка,
Дойно ле, Добро ле, малка моме,
нийде ми няма хубава Дойна,
от Слънцето е по-хубава,
от Месеца дваж по-гиздава.
Де я зачу ясно Слънце,
че проводи ясна звезда,
ясна звезда Вечерница,
да отиде у Дойнини.
Провикна се на портите,
да си излезне хубава Дойна.
Не излезна хубава Дойна,
най излязла Дойнина майка.
Отговаря ясна звезда:
- Мен ме прати ясно Слънце,
нека доде хубава Дойна,
нека доде на изтока,
да се със Слънце те надгряват.
Отговаря Дойнината майка:
- Умий си, Дойно, бялото лице,
бялото лице, белите ръце,
че ще идеш тука долу,
тука долу на изтока.
Че отиде Дойна мома,
че отиде на изтока.
Ясно Слънце е огряло,
огряло е две планини.
Дойна мома е огряла,
огряла е три планини
и намежду Света гора.
Наздраве ти, хубава Дойне!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014