* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се Милкина майка:
- Моя Милка най-хубава,
най-хубава, най-гиздава
и от моми, и от момци,
и от това ясно Слънце.
Тя си има тънка риза,
тънка риза копринена,
римизяна, гивизяна -
с нея Слънце тя надгрява.
Па отиде във ливаде.
Изгряло е ясно Слънце,
изправи се мома Милка
срещу това ясно Слънце.
Ка изгряло ясно Слънце,
ка изгряло, не навърви -
изгоряя копачето,
копачето по копане,
я жътвари по жътвата;
изгоряя орачето,
орачето по оране,
я овчаре по овцете.
Майка Милки отговаря:
- Я слогни се, мила щерко,
я слогни се зад борика,
да навърви ясно Слънце -
изгоряя копачето,
копачето по копане,
жътварите по жътвата,
овчарето по овцете!
Слугнала се мома Милка,
слугнала се зад борика,
та навърви ясно Слънце,
та навърви, та вървяло.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014