* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се Денина мама,
Дено льо, Денчице, ден си ми бяла,
снощи вечер на кладенец,
пред момите, зад момците:
- Наша Дена най-хубава,
най-хубава, най-гиздава!
Тя надгрява ясното Слънце,
ясното Слънце, ясния Месец!
Отде я зачу ясното Слънце,
че отиде у Денини,
че потропа, че повика:
- Излез, излез, хубава Дено.
Не излезе хубава Дена,
най-излезе Денина мама,
тя на Слънце отговаря:
- Наша Дена ся се мие
ся се мие, ся се плете!
Умила се, оплела се,
че излезла хубава Дена,
че отишла татък горе,
татък горе на планина.
Грели два дни, грели три дни.
Слънце надгря две планини,
Дена надгря три планини.
Отговаря ясното Слънце:
- Стига си гряла, хубава Дено,
че изгори орачите,
орачите по угарите,
копачите по лозята,
малките деца във люлките.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014