|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и Слънце се надгряват
Похвали се Видина маля,
Видо льо, момне ле, Коладе ле:
- Нийде ми няма като моя Вида,
като моя Вида, бяла и червена,
бяла и червена, Слънцето надгрява.
Де я зачу ясно Слънце,
че изпрати бързи слуги:
- Я идете, намерете,
намерете Видина маля,
кажете й много здраве,
много здраве от ясно Слънце,
то те вика при тебе,
там при тебе с хубава Вида,
с хубава Вида да се нагрява.
Отишли са бързи слуги,
намерили Видина маля,
че отишла хубава Вида
да се надгрява, с ясно Слънце.
Надгрявали се малко и много,
малко и много, два дни, три дни.
Ясно Слънце огряло,
огряло два кадълъка;
хубава Вида огряла,
огряла до три кадълъка.
- Туй наздраве от хубава Вида!
Гранитово, Елховско; коледна - на двора (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|