* * *

Мома и Слънце се надгряват

Рано ранила малка мома,
рано ранила на бел Дунав,
та си мие бело лице.
Ем се мие, ем се огледува,
па си сама продумала:
- Как съм бела, черноока,
да съм мало по-висока -
Слънцето би надгреяла,
ясен Месец надделела,
ясна звезда надсветила!
Дочуло я ясно Слънце,
па на мома проговаря:
- Слава Богу, малка моме,
кога бъде утро рано,
да подраниш, да отидеш
на планина, на рудина,
дека Слънчо рог подава,
да се двама обложиме.
Кога беше утро рано,
та подрани малка мома,
та отиде на планина,
на планина, на рудина,
дека Слънчо рог подава,
та се двама обложиле.
Па тръгнали и вървели,
па вървели, та греяли,
малко, млого, дор до пладне.
Провикна се ясно Слънце:
- Слава Богу, малка моме,
я си бръкни в десна джеба,
та извади бел пещемел,
та си прекри черни очи,
черни очи, бело лице -
че изгори по планина,
по планина - пролетнина
и по поле - есенина,
та пресуши Бело море,
та погасна сиво стадо -
сиво стадо за водица,
сиви юнци за тревица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014