|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и Слънце се надгряват
Похвалила се е Видинта майка,
Видо льо, момне ле, Коладе ле:
- Видинта хубост никъде я няма...
нито в туй село, нито в друго село,
нито в Цариграда бели ханъмки.
Де я зачуло ясното Слънце,
Слънцето трепти, трепти, изгрява.
Отговаря ясното Слънце:
- Дано излезе хубава Вида,
да се надгрява с ясното Слънце.
Не излезе хубава Вида,
най излезе Видинта буля,
Видинта буля най-голямата,
най-голямата, Иваница.
Отговаря Видинта буля:
- Я излез, излез, калино Видо!
Като излязла Вида мома,
че си е надгряла ясното Слънце,
орачите по нивята,
копачите по лозята.
Хай, наздраве, туй от нази!
Главан, Силистренско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|