* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома
снощи вечер на седенкя,
отзарана на чешмата
и пред моми, и пред момци,
че си има девет ризи,
девет ризи копринени,
десетата - сухо злато,
та надгрева ясно слънце.
Дочуло я слънце с лучи:
- Слънце ли си, защо ли си,
да се фали малка мома
и пред моми, и пред момци,
че си има девет ризи,
девет ризи копринени,
десетата - сухо злато,
та надгрева ясно слрънце?!
Ясно слънце отговаря:
- Сам да дойде на изтока,
двама да се надгреваме!
Отиде си малка мома,
отиде си на изтока.
Ясно слънце си огрея
и падинки, и рудинки,
малка мома си огрея
две падинки, три рудинки.
Провикна се ясно слънце:
- У рудинка малък камик -
хайде, моме, да го дириш!
Не е било малък камик,
най е било люта змия,
та си клъцна малка мома,
малка мома в клето сърце,
в клето сърце, в черни очи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014