* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се малка мома
снощи вечер на седянки,
сутром рано на кладенци,
пред момите, пред момците,
че огрява две планини,
а на трета засенува.
Де я зачу ясно Слънце.
Отговаря ясно Слънце:
- Ой те тебе, малка моме,
та ти ли се хвал похвали
снощи вечер на седянки,
сутром рано на кладенци,
пред момите, пред момците,
че огряваш две планини,
а на трета засенуваш?
Айде да се обзаложим -
ако ли ме ти надвиеш,
отдавам си от Богата,
от Богата злат тестемел;
ако ли те я надгрея,
отвземам ти бяло лице,
бяло лице лебедево,
черни очи челешови,
тънки вежди гайтанови!...
Рано рани малка мома,
та си оми бяло лице,
бяло лице лебедово,
черни очи черешови,
тънки вежди гайтанови,
и привърза червен чумбер,
и надметна баж бял дюлбан,
та си вляйна във градинка,
та си седна под каминка
да си сипе ситен ръкав.
Ясно Слънце рог подаде,
рог подаде, не потръгна,
заседна си ден година -
изгоряха уракчии,
уракчии по стърнища,
косърджии по ливади,
сиво стадо под чардаци,
дребни телци из кошари.
Де я сгледа момин майка,
отговаря момин майка:
- Мъри, моме, малка моме,
Бог ти убил бяло лице,
бяло лице лебедово,
черни очи черешови,
тънки вежди гайтанови -
я развържи червен чумбер
и разметни баж бял дюлбан.
Тогав мома на ум дойде
и развърза червен чумбер,
и разметна баж бял дюлбен.
Ясно Слънце рог подаде,
рог подаде и потръгна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014