* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
рано ми, рано в ден неделя,
похмали се снощи вечер
сред селцето, на хорцето,
че надгрява ясно Слънце.
Къде я зачу Слънчова майка
дирила я горе ми долу.
Намери я сред селцето,
сред селцето, на хорцето.
Отговаря Слънчова майка:
- Ой те тебе, малка моме
рекла ли си или не си,
че надгряваш ясно Слънце?
Отговаря малка мома:
- Рекла съм го, лаф не го струвам.
Отговаря Слънчова майка:
- Ой те тебе, малка моме,
я иди си, премени се,
премени се, нареди се,
баш хубаво забради се,
че си излез утре рано,
утре рано на изтока,
където изгрява ясно Слънце.
Надгрейте се вие двамата.
Че се върна малка мома,
премени се, нареди се,
баш хубаво забради се,
че си излезе сутрин рано,
където изгрява ясно Слънце.
Надгрели се те двамата,
надгрявала го й малка мома.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014