* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се Денкина мама:
- Нийде ми няма хубава Дена,
не в момите, не в момците -
Слънцето е нагрявала,
Месец е нащърбявала!
Де я зачу ясното Слънце:
- Кой се хвали, сам да дойде,
двама да се сварим!
Излязла е хубава Дена,
изгряло е ясно Слънце,
огряло е хубава Дена.
Хубава Дена, две планини,
ясното Слънце, три планини.
По-подир тича Денина мама,
тичом тича, виком вика:
- Стой, почакай, хубава Дено,
извади си син тестемел,
та си покрий бялото лице -
изгоряха чифчиите,
чифчиите по угарите;
изгоряха косачите,
косачите по ливадите;
изгоряха вакли овци,
вакли овчари под чардаците;
изгоряха малките деца,
малките деца в люлчиците;
изгоряха старите баби,
старите баби над огньове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014