* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се Денина мома,
Дено ле, Денчице, де си ми била:
- Нийде я няма нашата Дена -
ни във момите, ни във момците,
тя ми надгрява ясното Слънце!
Отде ми зачу ясното Слънце,
че си отиде в Денини двори,
в Денини двори, напред вратата,
че ми почука, че ми повика:
- Излез, Дено, отвори ми.
Не се обади хубава Дена,
най е излязла Денина мама.
Тя е на Дена продумала:
- Стани, Дено, премени се,
Слънцето е дошло да се надгрява.
Че се премени хубава Дена,
че си тръгна с ясно Слънце.
Грели два дни, грели три дни,
то надгряло две планини,
тя надгряла три планини.
По-подир тича Денина мама;
тичом тича, виком вика:
- Постой, почакай, хубава Дено,
побухли си бялото лице,
че си изгори чифчиите,
чифчиите по угарите,
че си изгори вракчиите,
вракчиите по стърнищата,
че си изгори младите булки,
младите булки над люлчици,
дребни дечица във люлчици.
Ой, наздраве, хубава Дено!
Тебе пеем, Бога славим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014