* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
ей Коладе ле, мой Коладе,
че е мома най-хубава,
най-хубава, най-гиздава -
по-хубава от Слънцето,
по-гиздава от брата му,
от брата му, от Месеца.
Де я дочу ясно Слънце,
та на мома проговаря:
- Ой те тебе, малка моме,
нека сторим вяра, клетва -
да се двама ние личим,
да се личим, да се красим
от изтока до запада.
Влезна мома във килери,
та облече свилно рухо
и накити бяло лице;
па излезна във ливада
да се личат по хубости.
Изгреяло ясно Слънце,
изправила се малка мома
срещу това ясно Слънце,
та личили по хубости.
Дойде мома по-хубава,
по-хубава от Слънцето,
по-гиздава от брата му,
от брата му, от Месеца.
Загреяли до две Слънца -
едно Слънце на небото,
друго Слънце на земята.
Изгорели копачите,
копачите по нивите;
изгорели жътварите,
жътварите по полето,
косачите по ливади,
овчарите по пладнища.
Проговаря ясно Слънце:
- Мари, моме, малка моме,
я влезни си във килери,
че не можат да си греят,
да си греят до две Слънца.
Тебе пеем, малка моме,
тебе пеем, Бога хвалим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014