* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се малка мома,
Калино ле, калинчице,
снощи вечер на кладенци,
на кладенци пред юнаци,
на седянки пред девойки:
- Аз съм малка, най-мънинка,
най-мънинка, най-работна,
аз си имам девет ризи,
девет ризи копринени
и десета сухо злато;
аз да облека девет ризи,
девет ризи копринени
и десета сухо злато,
аз надгрявам ясното Слънце!
Де я заче ясното Слънце,
то проводи бързи слуги:
- Скоро й бърже, бързи слуги,
намерете малка мома,
сам' я тука доведете,
сама тука на изтока,
да се двама надгряваме!
Отишли са бързи слуги,
наишли са малка мома,
завели я сама тука,
сама тука на изтока,
облякла е девет ризи,
девет ризи копринени
и десета сухо злато.
Изгряло е ясното Слънце,
то огряло три планини,
три планини със шест стада;
огряла е малка мома,
тя огряла шест планини,
шест планини с девет стада...
Надгряла е малка мома!
Наздраве ти, малка мома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014