* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се Динина майка,
Дино ле, момне ле, Коладе ле,
че нейна Дина Слънце надгрява,
де я зачу ясното Слънце,
че си отиде у Динини,
Динини равни двори,
равни двори, чемшир порти,
та повика, та почука:
- Я излез, излез, Динина майко.
Кога излезе Динина майка,
отговаря ясното Слънце:
- Ой те тебе, Динина майко,
ти ли си се похвалила,
че твоя Дина Слънце надгрява?
Я, изведи я тука горе,
тука горе, на изтока,
да се сварим, да се сгреем.
Динина майка премени Дина,
премени Дина, пребели Дина,
че я изведе тука горе,
тука горе, на изтока,
сварили са се, сгрели са се.
Ясното Слънце трепти и грее,
трепти и грее на кашлука,
хубава Дина трепти и грее,
трепти и грее на пладнина.
Отговаря Динина майка:
- Хайде ми зайди, хубава Дино,
че изгоряха стари баби,
стари баби по боклуци,
че изгоряха уракчии,
уракчии по чакъми,
че изгоряха сиви говеда,
сиви говеда по егреци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014