|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и Слънце се надгряват
Похвали се момина мама, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер на кладенци,
пред момите, пред момците:
- Аз си имам малка мома,
малка мома, хубавица,
по си грее от Слънцето!
Как я зачул ясно Слънце,
отговаря ясно Слънце:
- Ой те тебе, момина мамо,
изведи си малка мома,
изведи я, доведи я,
да се хванем, обзаложим,
обзаложим голям залог -
да си грейме, надгряваме!
'Ко надгрее малка мома -
да ми вземе врано конче;
'ко надгрея - ще я взема!...
Извела я момина мама,
хванали са да си греят,
греели са, надгрявали.
Ясно Слънце огреяло й,
огреяло й редом света,
редом света, редом гора.
Малка мома не е можла,
не е можла да си огрея -
лице й се белееше,
белееше като пряспа,
като пряспа край плетища,
косата й като елха,
като елха на планина.
Надгреяло й ясно Слънце.
неуточнено, Изт. България (Блъсков, Ил. Р. Ред книжки за прочитание
на всекиго. Китка V. Кн. ХV. Елха. Варна, 1887, с. 5).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|