* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома
снощи вечер на чешмата.
Снощи вечер на чешмата
пред момите, пред момците:
- Коя е мома като мене?
От Слънцето по-хубава,
от Месеца по-гиздава.
Отде я зачу ясно Слънце,
то на мома проговаря:
- Мъри моме, малка моме!
Хайде да се двама хванем,
двама хванем, обзаложим.
Кой ще напред да огрее
сутрин рано в Неделя.
Сутрин рано в Неделя
да изгрее, да огрее.
Дорде Слънце да изгрее,
мома изгрява на планина.
Слънце грее на две планини,
четвъртата се зазорява.
Лице й се болееше,
тъй бе бяло и червено.
Коса й се ветрееше
като папрат в стърнище.
Проговаря ясно Слънце:
- Хвала Бога, малка моме,
от Слънцето по-хубава,
от Месеца по-гиздава.
Тебе пеем, малка моме,
от Бога ти много здраве.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014