* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се момин майка,
че си има малка мома
от Слънцето й по-хубава,
от Месеца дваж гиздава.
Де я зачу ясна зора,
тя проводи бърза слуга.
- Ти си иди у момини,
у момини равни двори,
хем похлопай, хем потропай,
да излезе малка мома.
Не излезе малка мома,
най излезе момин майка.
Отговаря бърза слуга:
- Ой те тебе, момин майка,
чули сме те и разбрали,
че си имаш малка мома,
от Слънцето й по-хубава,
от Месеца дваж гиздава.
Отговори момин майка:
- Имам си я, бах не хващам.
Отговаря бърза слуга:
- Чунким имаш, бах не хващаш,
ти си стани сутром рано,
сутром рано ден неделя,
премени си малка мома,
премени я, нареди я,
оплети я ситно плитки,
че изведи татък долу,
татък долу на изтока,
дето Слънце рано грее,
Месечина зори дава.
Момин майка реч прихвана,
че изведе малка мома
татък долу на изтока,
дето Слънце рано грей.
Га огряло ясно Слънце,
той огряло до два дяла,
я третия насиняло.
Га огряла малка мома,
тя огряла до три дяла
й четвъртия насинява.
Отговаря бърза слуга:
- Блазя, Боже, на таз майка,
дет изгледа то е чедо,
от Слънцето по-хубаво -
очи му се синееха
като гайтан на нов дюкян;
вежди му се чернееха
като угар дваж преорана;
коса й се решееше
като жито жълтокласо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014