* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома
снощи вечер на чешмата,
че е мома най-хубава
и над моми, и над момци,
и надгрява ясно Слънце.
Дочула я Слънчова майка
и на мома проговори:
- Мари, ти си се похвалила
снощи вечер на чешмата,
че си мома най-хубава,
над момите и момците,
и надгряваш ясно Слънце?
Хайде рани сутрин рано,
сутрин рано в неделя,
та се умий и оплети,
па излези срещу Слънце,
срещу Слънце над усойка,
да се със Слънце сюдарите,
сюдарите и варите!
Послушала малка мома
и ранила сутрин рано,
сплела се, пременила, наредила,
па излязла срещу Слънце,
срещу Слънце над усойка
и се двама сюдарили,
сюдарили и варили.
Слънце през две планини,
а третата засенява.
Мома през три планини,
а четвърта засенява.
Съгледала я Слънчева майка
и на мома проговаря:
- Хвала Богу, малка моме,
затъмни се зад планина,
зад планина, зад чернина!
Не видиш ли - изгоряха
жътварите по нивата,
говедарите по освята.
Послуша я малка мома,
затъмни се зад планина,
зад планина, зад чернина,
коса й се люлее като папрат,
вежди й се тъмнееха като пиявици,
очи й се чернееха като черно грозде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014