* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
че е мома най-хубава,
по-хубава от Слънцето,
по гиздава от брат му,
от брат му, от Месеца.
Откъде зачу ясно Слънце,
то си моми отговаря:
- Мари, моме, малка моме!
Ти ли ми се тъй похвали,
че си й мома най-хубава,
по-хубава от Слънцето,
по-гиздава от брат му,
от брата му, от Месеца?
Нека сторим вяра, клетва,
да се личим, да се красим,
от изтока до захода.
Влезна мома в тейнови си,
в тейнови си двори,
та надяна всичко лепо,
всичко лепо, копринено,
излязла е вън на двора,
да си личат по хубост,
от изтока до захода.
Личили се по хубост,
дойде мома по-хубава,
от силното ясно Слънце,
от брата му, от Месеца.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014