* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се е Денина мама,
Дено льо, момне ле, Коладе ле,
че си има хубава Дена -
ясното Слънце надгрявала,
Месечинате наделявала.
Отде я зачу ясното Слънце,
отговаря й ясното Слънце:
- Ой те тебе, Денина мамо,
изведи си хубава Дена -
премени я, прибели я,
на широк мегдан изведи я,
че да се двамата надгряваме.
Денина мама премени Дена,
премени я, прибели я,
на широк мегдан изведе я.
Че я надгряло ясното Слънце,
че й продумала хубава Дена:
- Що се хващаш със Слънце на бас,
Слънцето грее вредом по света,
мойта е хубост само на село.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014