* * *

Мома и Слънце се надгряват

Рано рани малка мома,
ой Коладо, мой Коладо,
сутрин рано на кладенци,
похвали се пред момите:
- Аз си, моми, надделявам,
ясно Слънце си надгрявам!
Че я зачу ясно Слънце,
то на мома проговаря:
- Айде да се надгряваме!
Ако мене ти надгрееш,
аз на тебе роб ще стана.
Ако ли те аз надгрея,
ти на мене роб ще станеш.
Кога било първа заран,
изгряло е ясно Слънце,
че огряло две планини.
Кога било втора заран,
излязла е малка мома,
накичена, натруфена,
из бащини равни двори,
че огряла две планини
и третата пресполовила.
Провикна се ясно Слънце:
- Ой те тебе, малко моме,
стига грея, стига гори
жътварите по нивята,
копачите по лозята,
косачите по чаири -
стига грея, стига гори!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014