* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
хей Коладе ле, мой Коладе,
на чешмата пред момите:
- Аз съм мома, барем мома,
бих надгряла ясно Слънце!
Отде я зачу ясно Слънце,
то на мома проговори:
- Ой те тебе, малка моме,
хайде да се надгряваме,
ако ти ме надделееш,
аз на тебе роб ще стана,
ако аз те надделея,
ти на мене роб ще станеш.
Кога било първа заран,
огряло ми е ясно Слънце,
огряло е дор три планини.
Кога било втора заран,
излязла е малка мома,
из бащино равно двори,
по чехлички по терлички.
Огряла ми е три планини,
три планини и половина.
Провикна се ясно Слънце:
- Ой те тебе, малка моме,
позакрий си бяло лице,
че изгори ми жътварите,
жътварите по чакъмите,
жътварите по нивята,
лозарите по лозата,
овчарите по бърдата.
Провикна се ясно Слънце:
- Лельо, варьо, малка моме,
аз на тебе роб ще стана!
Отговаря малка мома:
- Ой те тебе, ясно Слънце,
аз не искам роб да ми станеш,
най искам да ми признаеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014