* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
ой Коледо, мой Коледо:
- Аз съм мома най-мънинка,
аз си имам девет ризи,
девет ризи копринени,
десетата сухо злато,
кога обличам тази риза,
аз надгрявам ясно Слънце.
Де я зачу Слънчо майка,
та изпрати Слънчо слуга
да си пита малка мома,
що го дума, има ли го.
- Ако немам, не бих рекла!
Отговаря Ясна звезда:
- Да се раниш сутрин рано
и облечеш тази риза,
да надгряваш ясно Слънце.
Дур се зора зазорило,
малка мома огреяла,
огреяла три планини.
Провикнало се ясно Слънце:
- Леле, варо, малка моме,
тя надгря ясно Слънце,
та изгори Руманята
и агънца по кошари,
и телците в огради.
Колкото звезди в ясно небе,
толкоз здраве в таз къща.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014