* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се малка мома,
Коладе ле, мой Коладе,
снощи вечер пред момите,
пред момите, пред момците:
- Аз съм мома най-мъничка,
най мъничка, най-хубава
и си имам много дари,
много дари и месали.
Аз си имам девет ризи,
девет ризи копринени,
десетата сухо злато,
Ако облека сухо злато,
ще надгрея ясно Слънце,
ем брата му - ясен Месец.
Зачуло я ясно Слънце.
- Лельо, варе, малка моме,
ти ли беше снощи вечер,
дет се хвалиш пред момите,
пред момите, пред момците,
че си мома най-мънинка,
най мъничка, най-хубава
и си имаш много дари,
че си имаш девет ризи,
девет ризи копринени,
десетата сухо злато?
Хайде двама да се надгреем -
ако ти мене надгрееш,
ще ти давам мили братец;
ако аз тебе надгрея,
ще ти взема бяло лице,
бяло лице, руса коса.
Сторили са този кавул.
Коги било сутринта,
рано рани малка мома,
умила се, оплела се,
премени се, нагласи се,
изкара си дребни телци,
изкара ги в планината,
повърна се малка мома,
огреяла три планини,
родило се ясно Слънце,
съгледа я, загледа я,
нито съмне, нито мръкне,
греяли са два дни, три дни,
надгрея го малка мома.
Отде доде Слънчо леля,
Слънчо леля магьосница,
че омагьоса орла в небе,
орла в небе, змия в камък,
и на мома отговаря:
- Лельо, варе, малка моме,
иди тата, урини се,
да зайде ясно Слънце,
че романки бизак жънат,
и романци бизак косят,
изгоряха малки деца,
малки деца по люлчици
и агънца по кошари,
и теленца по огражди.
Малка мома т'ва не чува.
Разсърди се Слънчо леля,
почерни й бяло лице,
опърли й руса коса.
Заплакала й малка мома,
плаче мома, отговаря:
- Как беше, пък как стана...
Наздраве ти, станенине,
станенине, господине,
ние пеем, благославим,
колко звезди в ясно небе,
колко трева по полето,
толкоз здраве в тая къща!
Ние от тука, Господ тука!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014