* * *

Слънчева женитба

Прочула се е Драгана,
че била много хубава -
Слънцето е надгрявала,
Месечината наскърбявала.
Като я видя Слънцето
на Драганинем дворите,
та е три деня греело,
греело - незаходало!
Чудом се чуди майка му -
що стори Слънце, не дойде!
Я га се Слънце върнало,
кя го майка му попита:
- Що стори, сино, не дойде
три деня и три вечера?
- Мале ле, мила майчо ле,
ти да не мислиш, мале ле,
че я съм само на небо?
Едно е Слънце на небо,
друго - Драгана на земя!
Чудил се Госпокь, маял се,
как ли Драгана да вземат -
за Слънце да я оженят.
Той спусна до две люлчици,
люлчици, полюляйчици
на ден ми личен Гергьовдден.
Вървяло мало й голямо,
вървяло, да се люлее.
Отишла бяла Драгана
на люлки да се полюляй.
Тамънь Драгана седнала,
Госпокь си вдигнал люлките,
люлките - полюляйките,
та вдигна мома Драгана.
Драганината майчица,
кя на Драгана думаше,
думаше, наръчаше хи:
- Щеро Драгано, Драгано,
яко те взимат за слуга -
хубаво да хми слугуваш,
пък ку те взимат за снаха -
хубаво да хми снаховаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014