* * *

Слънчева женитба

Мама е Слънцето гадила,
гадила да го е, мъмрала:
- Къде си, мамо, ходило,
ходило, три дни греяло?
Всичкото, мама, изгоря.
Нали ти, мама, заръчах,
до пладне, мама, да грееш,
от пладне в облак да влезеш.
Слънчице дума мама си:
- Да видиш, мамо, да видиш,
да видиш хубост на земя,
тука я няма на небе.
Сега ме, мамо, научи,
как да си взема Добранка?
Мама Слънчице думаше:
- Слънчице, мило мамино,
и туй ли да те науча.
Я спусни златни люлчици,
на Добранкини кладенци,
ще върви мало и голямо,
ще върви да се люлее,
най-подир ще дойде Добранка,
ще иде да се плюлее,
ти я нагоре изтегли
и я на небе доведи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014