* * *

Слънчева женитба

- Каралийо ле, кара ли та майка,
Каралийо ле, рано буди ли та?
- Ни ме кара, ни ме рано буди,
най ме кара на Дунав за вода,
аз не зная Дунав от де тече.
Наведох се вода да наливам,
разигра се този бели Дунав,
че ме носи мен се поднася.
Изхвърли ме чак отвъд на края,
нахвърли ме на свекър, свекърва,
нахвърли ме на девет девера,
девет девера, осем калинки,
осем калинки, седем малинки.
Че седяла тъкмо девет годин,
а пък дума не си подумвала.
И свекър й тийом проговаря:
- Леле, варе, булка Каралийо,
че дали си си няма-немица,
или си пък ти сляпа-слепица,
та си не щя в къщи да продумаш,
да погълчиш на свекър, свекърва,
да си хортуваш с девет девера,
да си се смееш с зълви, калинки,
да си се смееш, да се шегуваш?
Каралия тогива продума:
- Че не съм си аз няма-немица,
ни немица азе, ни слепица,
аз говея на свекър, свекърва!
Па заплака тази Каралия:
- Направи ме, Боже милостиви,
направи каква годе гадинка,
да си хвръкна азе, да подхвръкна,
да си ида във нашето село.
И Господ я стори и направи
направи я той лястовичка.
Вдигнала се, па е подхвръкнала,
като хвръкна, из комин излезе,
че се спусна мила й свекърва,
да я хване, та да си я върне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014