* * *

Слънчева женитба

Говори майка на Слънча:
- Синко ле Слънчо, синко ле,
нали ти мама думаше:
- Леко, полеко, до пладне,
скоро, по-скоро от пладне,
да те не кълнат хората,
хората, синко, сиромашта,
по чужди ниви, ливади,
по чорбаджийски слогове.
Слънчо си майки думаше:
- Азе си, мале, тъй вървя,
до пладне вървя с добър кон,
отпладне вървя с магаре,
па се на пладне повъзпрях
над Драганината нива.
Наред си, мале, ги гледам
коя ми мома хареса,
те ми хареса, хареса,
Драгана, мома хубава,
и нея си, мале, оставих
за моя булка хубава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014