* * *

Слънчева женитба

Майка на Слънча говоре:
- Синко ле, Слънчо, синко ле,
нали ти мама думаше,
леко, по-леко до пладне,
скоро, по-скоро от пладне,
сиромаш да те не кълне,
по чужди ниви, ливади!
Слънчо майци си думаше:
- Майно ле, мила, майно ле,
до пладне вървя с магаре,
от пладне вървя с добър кон,
ала си, майко, отидох,
над Неделина градина,
там бе Неделя заспала,
та там се, мале, позапрях,
та си Неделя погледах.
Хай да я, мале, вземеме
за бая, мале, Месечка!
Майка на Слънча думаше:
- Синко ле, Слънчо, синко ле,
Месец се, майка, не жени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014