* * *

Слънчева женитба

Расна Добринка, порасна,
станала й мома хубава,
майка й не я пускала,
ни за вода, ни по говеда.
Майка й за вода отиде,
Добринка навън излезе,
на костен гергеф шиеше.
Там си я Слънце съгледа,
три дни и три нощи гледало,
гледало и ми трептяло,
трептяло - не захождало.
Мама му гостба готвила,
готвила, сина чакала.
Кога се Слънце върнало,
мама му тихо говори:
- Защо се, Слънце, забави,
та ти гостбата изстина?
Слънце мами думаше:
- Майно льо, стара майко льо,
кога ме питаш, жа ти кажа.
Да знаеш, майко, да знаеш,
каква си мома съгледах,
долу, на Долна земя между хората!
Аз съм Слънце на небе,
тя е Слънце на земя.
Ако таз мома не взема,
аз не ща ясно да грея!
- Как ще мома вземеш,
като ние светим на земя,
а те на Долна земя?
Слънце на мама думаше:
- Лесно момата ще вземем,
ще дойде ден - Гергьовден,
ще спуснем златни люлчици,
над Добринкините дворове.
Вървяло старо и младо,
на люлки за здраве да се люлее,
най-подир дошла Добринка.
Таман е на люлка седнала,
седнала, залюляла се,
люлка се вдигна във сини, ясни небеса,
и тъй се момата взели.
И от тогава тъй станало -
Слънце грее през лятото,
а Добринка през пролетта.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014