* * *

Слънчева женитба

Стоян ябълка садеше,
ем я садеше и кълнеше:
- Расни, ябълко, порасни,
да станеш двайсет годишна,
да цъфтиш, да не завързваш!
Мене ме мама тъй клела
да расна и да порасна,
да стана двайсет години.
И аз да се, холам,, оженя
от сърце рожба да нямам.
Стоян по двора ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Я дай ми, Боже, харижи,
една ми рожба мъничка,
или мъжка или женска!
Де седя Господ, де слуша,
една му рожба хариза,
една му рожба женска.
Чуди се Стоян, мая се
кое име е най-лично,
най-лично и най-прилично.
Посъбра Стоян попове,
попове, още дякове.
Че си име измисли,
едно ми име хубаво,
Грозданка малка хубава.
Расла Грозданка, порасла,
стана на двайсет години.
На висок чардак се качи,
тънки си плитки заплете.
Слънцето от изток изгря
и се в Грозданка залюбва.
Слънцето грее на небе,
Грозданка грее на земя.
Слънце не иска да залезе
и мисли как да я задигне;
мисли и най-после измисли.
На ден, на Гергьовден,
златни си люлки изпусна.
Всички се моми люляха,
люляха и слезнаха.
Най-подир Грозданка се качи
и тя се за здраве полюля.
Люлки се нагоре вдигнаха,
нагоре в сини небеса.
И тогаз се Слънце заседна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014