* * *

Слънчева женитба

Хранила й мама, гледала й
до две дъщери - Янка и Стоянка.
Кат ги добила, навън не излезли,
навън не излезли, отвън вратата,
отвън вратата по дъжд, по вятър,
по дъжд, по вятър, по ясно Слънце.
Най са излезли на ден, на Еньовден,
на ден, на Еньовден, Еньо да носят.
Носили са го, що са го носили,
от голям обяд до икиндия.
Кой де ги видя, там си остана;
Райо ги видя, на крака стана.
Райова майка, Рая кълнеше:
- Заседни Райо, заседни, синко,
че изгоряха младите булки,
младите булки по чакъмите,
по чакъмите с по две дрехи,
с по две дрехи, Райо, облечени;
дребни дечица в пъстри люлчици;
косачи, Райо, по чаирите,
старите баби по пещите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014