* * *

Слънчева женитба

Славки си рожба не трае.
Добила Славка момиче,
па се чудила, дзверила,
как име да му нарече.
Па го нарекла Грозданка,
да му е грозно името.
Расла Грозданка, порасла,
хубава мома станала.
Слънце я не бе видело,
Месецо я не заодил.
Еднъж е дворо излезла,
ясно я Слънце съгледа.
Като я Слънце видело,
три дни греяло, трепкало.
Майка му го чекала.
Като си дома отиде,
майка му го питала,
защо си дома не дойде?
Слънце на майка думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
каква си мома съгледах,
на долна земя на свето;
ако тая мома не вземем,
не ще си ясно изгревам!
Майка на Слънце думаше:
- До кье ден, до кье Гергьовден,
как пущим златни люлейки
у Грозданкини дворове;
ке дойде мало и големо
за здраве да се люлее.
Ке дойде мома Грозданка
за здраве да се люлее,
ке вдигнем златни люлейки,
да вземем мома Грозданка!
Дошло е ден, ден Гергьовден;
пущили златни люлейки
у Грозданкини дворове.
Дошло мало и големо,
за здраве да се люлее.
Най подир иде Грозданка -
от една страна майка й,
от друга страна баща й.
Кога се Грозданка люшнала,
вдигнали се мъгли, прахове
и си Грозданка вдигнаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014